Хернията (изсипване) представлява излизане на коремни органи или на части от тях през естествено слаби или болестно преформирни разширени отвори на мускулно-сухожилния слой на коремната стена, покрити с париетален перитонеум.
Какви са видовете хернии на кремната стена?
Ингвинална и феморална херния Пъпна херния
Хенрнии на бялата линия Шпигелова херния
Лумбална херния Следоперативна херния
Рецидивна херния Парастомална херния
В зависимост от разположението на дефеката на коремната стена, през който се образува изсипването, херниите биват: слабинни, бедрени, пъпни, хернии на бялата линия и някои други по-рядко срещани хернии. При мъжете по-чести са слабинните и херниите на бялата линия, а при жените – пъпните и бедрените хернии. Тези полови различия се дължат на особености в анатомичния строеж на коремната стена при мъжките и женските индивиди. Слабинните и пъпните хернии могат да бъдат както придобити така и вродени. Вродените слабинни хернии засягат по-често момчетата и това е във връзка със слизането на тестиса от коремната кухина към скротума през ембрионалното развитие и персиситиране на структурите, които водят този процес. Вродените пъпни хернии се дължат на непълно затваряне на пъпния пръстен.
Какви с причините за появата на херния?
Като причина за възникването на хернии трябва да се има в предвид генетично обусловената слабост на съединителната тъкан, проявяваща се с различни патологични състояния като плоски ходила, разширени вени на долните крайници, варикоцеле, хемороиди, хернии с подчертана фамилност и др. От значение за появата на хернии са възрастта, полът, професията, физическите усилия, както и някои заболявания водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – хронична кашлица, запек, диария, аденом на простата със затруднение в уринирането, асцит, парализа на нерви, бременност и др.
Клинична картина
Появата на хернии е свързана със слаба болка в дадена област при физически усилия, кашлица, дефекация и др. С оформяне на херниална торбичка и дефект на коремната стена се появява подутина, която привлича вниманието на болните. При широк пръстен на хернията, подутината изчезва в корема в леганало положение и оплакванията изчезват, като може да остане само чувстово на тежест. При нелекувани случаи херниите могат да достигнат гигантски размери, които не изчезват при покой. Болните с херния са с намалена физическа сила и ограничена трудоспособност. При кърмачетата майките забелязва подутина в областта на пъпа или в слабината на детето, която се увеличава при плач и напъване и намалява, дори изчезва при спокойно състояние и сън.
Усложнения
Най-сериозното усложнение на херниите е заклещването. В този случай херниалното съдържимо не може да се прибере без намесата на пациента или лекаря. Най-често неочаквано, при внезапно повишаване на вътреркоремното налягане ( кашлица, дефекация, тежко физическо усилие и др.) се разширява херниалния дефект и през него преминават коремни органи, които при други условия не могат да минат. Следва свиване на херниалния пръстен и заклещване на херниалното съдържимо.Най-често се заклещват тънко черво, оментум, дебело черво и др. Заклещването води до бързо нарушаване в кръвоснабдяването на зклещения орган и неговата некроза в рамките на няколко часа с развитието на перитонит.
Инкарцерацията се съпровожда от внезапна силна болка в областта на хернията и по целия корем, към които скоро се прибавят повръщане, спиране на газоотделянето и дефекацията. Херниалният сак е болезнен и напрегнат и не може да се прибере в корема. Очертава се картината на чревна непроходимост, а по-късно и на перитонит.
При всички случаи, инкарцерираната херния е абсолютна индикация за спешна оперативна намеса. Може да се направи опит за мануално репониране на хернията – таксис – но не по-късно от 3-4 часа след настъпване на заклещването.
Лечение
Лечението на херниите е оперативно. Операцията се състои в отваряне на херниалната торбичка, връщане на “изсипаните” органи в корема и пластично затваряне на дефекта на коремната стена. При показания, коремната стена може да се подсили с различни синтетични материали – платна – които повишават здравината на извършената пластика. Честотата на поява на нова херния в оперираното място е от 1-2% до 10%. Оперативната рана зараства за 8-10 дни, а работоспособността е ограничена от 1 до 3 месеца, в зависимост от предоперативната патология и извършената операция.
През последните две десетилетия в хирургичната практика широко навлязоха ендоскопските методи за възстановяване на херниалните дефекти на предната коремна стена. При този тип интервенции хернията се възстановява най-често през три малки разрезчета с дължина 5 -10мм, като херниалния отвор се покрива с достатъчно голямо платно, поставено в най-дълбоките слоеве на коремната сена. Лапароскопските техники позволяват значително по-бързо възстановяване на пациентите и ускоряват завръщането им към нормалните трудови и социални дейности.